Проф.д-р Димитър Михайлов

Роден е в село Враня стена (тогава Радомирско). Публикуваме материал за Проф.Михайлов по молба на наш читател. Ще сме благодарни, ако ни давате съвети за други видни личности от региона - да запазим родовата памет!

Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски" през 1956 г. През 1956 г. е назначен за околийски следовател в Околийска прокуратура - Русе, околийски и районен прокурор в Радомир и Перник 1958-1960 г. От края на 1960 г. е асистент по наказателно право в Софийския университет. През 1961 г. е редовен аспирант, доктор по право 1966 г., доцент по наказателно право в Юридическия факултет на СУ (1969 г.) и професор по наказателно право (1983 г.). В периода 1970-1971 г. Димитър Михайлов е заместник декан на Юридическия факултет на софийския университет и ръководител на Катедрата по наказателно правни науки (1996-2000 г.)

През 1971-1973 е началник на отдел „Правен" в Министерския съвет на България. Експерт в Комитета против изтезанията при ООН - Женева (1988 - 31.12.1993). Народен представител в 36-то Народно събрание (1992-1994). От 2005 г. изнася лекции по наказателно и международно наказателно право в Академията на МВР.

Портрет на проф. Димитър Михайлов 26.10.2008 / 15:12

Тази седмица започнаха честванията на 120 годишнината на най-старото висше учебно заведение у нас - Софийския университет. Днес решихме да ви разкажем за един от легендарните професори - Димитър Михайлов.

Той е обучил хиляди студенти в областта на наказателното право и е написал над 200 книги. Заради строгостта му поколения студенти го наричат "Секирата" , но са му благодарни - и тези, които сега творят закони, и тези, които ги прилагат. /Автор: БНТ

Рецензии по наказателно-правни науки: Задачата на книгата е да се покажат безспорните постижения на българската наказателноправна наука през последните десетилетия на миналия и началото на настоящия век. По този начин се изтъква високата подготовка и компетентност на българските юристи, които не трябва да бъдат елиминирани или заменяни с по-ниско подготвени юристи от чужбина или да бъдат измествани от наши "специалисти", които копират т. нар. чужд опит в областта на наказателноправните науки и борбата с престъпността.

Същевременно в книгата са отразени и някои нелегитимни действия на надмощие, самоизтъкване и невежество, и за бързо и базпардонно придобиване на научни звания и научни степени, които са тревожни и могат да се превърнат в устойчива тенденция срещу наказателноправните науки.

Направените в рецензиите оценки и изводи позволяват да се даде широк простор за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на творческите тенденции и положителните традиции в правните и извънправните науки на Република България. /Проф. Д-р Димитър Михайлов

В народното събрание изказване:

ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ (ПС на БСП, БЛП, ОПТ, ПХЖД, ХРП, СМС, ФБСМ, НЛП "Стефан Стамболов" и СДПД "Ера-3"): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз вземам думата, за да подкрепя предложението на Законодателната комисия да не се прави промяна в чл. 111, т. 1.
Аз не мога да приема становището, че директорът на Националната следствена служба представлява трето ведомство в системата на съдебната власт.
Съгласно чл. 128 от конституцията на Република България следствените органи осъществяват предварително производство в съдебната власт, в нейната система. Те не са самостоятелно ведомство. За съжаление, парламентът вече прие да има йерархическа зависимост от следствието, вместо както беше в началото, да има следствена служба към районния и окръжния съд и за центъра да остане към Касационния съд или към Софийския апелативен съд.
Но независимо от това какво е приело Народното събрание, за което аз смятам, че ще бъде отменено от Конституционния съд, аз смятам, че в никакъв случай не може да се твърди, че има три ведомства в системата на съдебната власт. В системата съдебната власт е едно ведомство. Това е третата власт. И в това ведомство начело стои съдът, а не както в миналото - следствието, и опосредства неговата дейност от прокуратурата пред съда. Съдът е този и следствието ще бъде към районния съд, към окръжния съд и при касационния съд ще има Централна следствена служба.
Но така или иначе това е прието. Сега става дума за ранга. Не може да се даде ранг на директора на Националната следствена служба равен на председателя на Върховния съд и главния прокурор. Такова нещо няма никъде по света. (Реплика от блока на СДС: "Точно така!")
Първо, следствието трябва да бъде самостоятелно и независимо и не може да има йерархическа зависимост в него. И аз мисля, че това виждане робува на една стара теза, която вече е отречена. (Реплика от блока на СДС: "Правилно!") Отречена е и от политическите сили, които са представени в този парламент.
А що се касае до това, че в чл. 14 неправилно е записано становището на Законодателната коммисия, когато стигнем до чл. 168.3 14, аз ще се изкажа как трябва да бъде.
Сега обаче аз ви призовавам да приемете това, което прие и Законодателната комисия, а именно: "Съдиите, прокурорите и следователските длъжности са: председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния адмимнистративен съд и във втората точка при заместниците са изравнени и директорът на Националната следствена слежба. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в залата).

http://wap.parliament.bg/bg/plenaryst/ID/1852

Интервю с полк. доц. д-р Румен Марков, ректор на Академията на МВР: Вкарваме 2,2 млн. евро в учебния процес

От висотата на положението, което заемате сега, кой преподавател си спомняте с уважение и защо? 
- На първо място си спомням с уважение за проф. Петър Топалов, чийто живот мина в нашата Академия. От Софийския университет ще спомена проф. Димитър Михайлов. На първо място тези хора респектират със своя личен морал. Освен това те внушаваха уважение със своята ерудиция, обща култура и професионализъм. Това са хора, оставили диря в науката. Тях ще ги четат и след години.

Източник:  в. Земя / 21-04-2005

Проф. Димитър Михайлов е автор на повече от 200 научни публикации — монографии, научни студии и статии, учебници и учебни помагала, научни рецензии, част от които са : ^[2]

• Особености на деянието при усложнена престъпна дейност.- София , 1967
• Длъжностното лице - особен субект на престъпление. София., Наука и изкуство, 1969
• Следдипломна квалификация на юристи-1977 г.
• Понятието "собствена подбуда" в практиката на Върховния съд на НР България. - Прав. мисъл, 1978, № 3
• Документна измама по НК на НРБ. - Лекции следдипл. квалиф. юристи, 16, СУ. Юрид. фак., 1978, 1 - 68.
• Развитие на наказателното право, в сб. Развитие на социалистическото право в България, в съавторство с К.Лютов- София , 1984
• Активен подкуп. - Бюл. СЮБ, 1986, № 4-5, 70-79
• Наказателноправна защита на трудовите отношения в НРБългария. — София , 1986
• Международно наказателно право. Част 1. Сборник нормативни актове. — София , 2003
• Рецензии по наказателноправни науки. — София , 2005
• Проблеми на наказателното право. Обща част. — София , 2007
• Проблеми на наказателното право. Особена част. — София , 2008

Източник: wikipedia