Земенският пролом

Проломът е разположен по поречието на река Струма.  Дълъг е 22 км  и започва югозападно от гр. Земен и завършва при с. Раждавица. На самото място реката е притисната от скалистите урви на Земенска планнина и рида Риша на Конявска планина. Земенският пролом е едно миниатюрно копие на Искърския. Проломната долина е добре изразена и дълбоко врязана. Изпълнена с множество карстови извори, скални образувания – каменни пирамиди, високи скални венци, малки пещери, скални арки и др. Тук се намират и Природна забележителност  Земенските скали, които много наподобяват Белоградчишките, разположени напречно на течението на река Струма са причина за формираните меандри. На места планината отстъпва назад, даваща място на широки крайречни поляни. Красотата на пролома се допълва от  приказния водопад Скакавица, висок 85 м.

Земенският пролом е място от европейската екологична мрежа CORINE. Проломът е уникален най-вече с богатия си растителен и животински свят: десетки видове птици, земноводни и влечуги, насекоми, 19 вида риби, 700 вида пеперуди, над 600 вида растения /35 са от национално значение, а 2 – от световно/, разнообразието от местообитания - река, крайречни гори и поляни, скални образувания, на сравнително малка площ и богато културно-историческо наследство. Крепостта Землънград се намира на десния бряг на р. Струма. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат до 130 метра над нивото на реката.
Археологическите проучвания показват, че крепостта е построена през ХІІІ век, но първите строежи са от ІV век. Останките от крепости из целия пролом показват, че крепостта не е изолирана, а е част от охранителна система покрай път свързващ Пауталия (Велбъжд) с областта Мраката (сега Радомирско).
Развалините от Землънград се намират почти по средата на Земенския пролом.Останки от средновековни крепостни сгради - т.нар. "Кулите" от XIV-XV в. са разположени на левия бряг на Струма, на височината над тунела на жп линията Кюстендил – София.В местността "Светата вода", на 5 км северно от село Гърбино, на около един час път, се намира голяма скала с пещера, в която според преданията е живял св. Иван Рилски. В наклонената скала в югозападната част на нишата има врязан надпис, „Отче Йоане, помози и спаси”, датиран около XII в. В пещерата има изворна вода. През м. август, в деня, посветен от православната църква на Рилския светец, до пещерата се правят поклоннически туристически походи.

Снимки