Сведения за село Горна Врабча
Селището Горна Врабча е изградено върху по-старо селище от 10 век. Оттук е преминавал пътят на кръстоносците. Немалко от тях са останали и са се заселили по тези места, защото в тези походи се знае, че са взимали участие предимно бедни благородници от запад, които са разчитали да забогатеят, като покорят богатият юг.
Приятният климат и живописното разположение на селото са другата причина то да бъде предпочетено за заселване от кръстоносците. Много от тях са останали тук без да стигнат своята първоначална цел - освобождаването на Гроба Господен от неверниците. В днешни времена хората родени тук носят антропологичните белези на своите предци - рицарите. Във вените им тече благородническа кръв и това се усеща в самочувствието им и в техните обноски. Имената на жителите на село Горна Врабча също недвусмислено подсказват за славното минало на предците и за произхода им - ГЕРМАНА, ГЕРМАНКА, ПЕТРА, ПЕРСА, РИЗЕНА, ЛЕДА, КРЪСТАН, КРЪСТАНА, АДЕЛИНА, АНА, МАРИЯ, МАРИКА, ДЖОРЕ, ДЖУРДЖА, БОЖИКА, ЖАНА, МИХАЛ. Не са малко и прабългарските и славянски имена. Българските имена са с типичните за Западна България запазени старинни окончания - ДИМО, ДИМЧО, МИЛЕ, ТАЧО, ДИМИТРИЯ, МИЛАНКА, ВЕЛЕ, СЕВДА, ПАВЛЕ, ДИМИТРАКИЯ, СТАНОЯ, СТАНОЙКА, СТОЙНЕ, ЛЮБА, ЛЮБЕ, ПЪРВАН, КРУМ, КРЪСТАН, НЕНКО, НЕНА, СТАНА, ТРЕНА, ТРЕНЕ, БОРИС, СТОЙНЕ, СТАНИМИР, МАРКО, ЛЕНКА, ЛОЗА, СЛАВЕ, СЛАВКА, ВЕНА, ВЕНЕ, МИЛОЙКА, МИТРА. На особена почит са имената на цветя: ЛОЗЕНА, ЛОЗА, РОЗА, ПЕРУНИКА, КАМЕЛИЯ. Поминъкът на населението е бил предимно скотовъдство и рударство.
Овощарството е било добре развито. Ябълки, сливи и круши виреят особено добре в този регион. Също лешник и орех. Тук няма да видите бостани и лозя. Не виреят дини, пъпеши, грозде, смокини, кайсии и всички топлолюбиви растения. Тук „не виреят" и топлолюбиви и капризни хора. С присмех и нескрито презрение се посреща всеки, който не е на ТИ с природата. Проявите на лошо възпитание са изключително редки. Хората са учтиви, сдържани и не се натрапват с присъствието си. Дворовете им не се допират един до друг. Всяко семейство живее в свое отделно „имение", понякога на половин-един километър един от друг, дори и повече. Тук самота не гнети никого. Хората са научени да ценят спокойствието, природните дадености, правото на другия и затова се радват на всяка своя среща, като спазват един задължителен ритуал на поздравяване, който не съществува никъде другаде в България.Селото е разположено сред хълмове с надморска височина - 700 до 870 метра. То е пръснато по баирите, като почти всяка къща се намира на отделен баир. Температурните разлики са големи и зеленчукопроизводството е много слабо развито. Мястото е богато на диворастящи билки и дъбови гори - среща се церовият дъб, който според легендата лекува всички болести на този, който седне под неговата сянка и облегне гръб на наговото стебло. Има къщи, които са отдалечени на километри разстояние от центъра на селото. Този „център" е условен, защото се намира в самото начало на селото на пътя за град Земен. Селището е с хубав типично средноевропейски климат.
Населението е около 80 души постоянно живеещи. През лятото се увеличава два пъти. На три километра и половина от селото се намира манастирът „Св. Петър и Павел,". Храмовият празник се празнува по стар стил на 12 юли, тъй като хората тук спазват старостилния календар. Другият особено тачен религиозен празник е Илинден - също празнуван винаги по стар стил на 2 август. На Петровден на поляните край реката се събира цялото село заедно със своите многобройни гости. Веселбата е израз на удоволствието от тези ежегодни родови срещи. Въпрос на чест за всеки е да присъства, като задължително води със себе си своите деца, внуци и правнуци. Много радост, сълзи и целувки се разменят между хората на този светъл ден и споменът за него се пази дълго в съзнанието на всички.
Последни коментари
преди 7 години 47 седмици
преди 8 години 17 седмици