Земенски манастир "Св. Йоан Богослов"

Земенският манастир е разположен на 600 м. надморска височина в красива местност в полите на Конявската планина в поречието на р. Струма, в непосредствена близост до град Земен. Манастирът отстои на 36 км от Кюстендил и на 70 км от София.

Транспорт:

До Земенския манастира се стига лесно от центъра на гр. Земен с кола (5 мин.) или пеш (30 мин.).

История на манастира:

Земенският манастир ''Св. Йоан Богослов" е основан през 11в., а през Второто българско царство е влизал в пределите на крепостта Землинград, която охранявала Земенския пролом на р. Струма. В история на манастира били записани не един погром - от времето на битките на Кракра с византийците, през Сръбските опустошения от 1189г. до набезите на османлиите в края на 14в., след което обителта запустяла. Единствената сграда в манастира оцеляла от тогава е църквата датираща от края на 11 – началото на 12в.

В първите десетилетия на 19в. Земенския манастир е възобновен и тогава било издигнато жилищното крило. По това време манастира се превърнал вече не само в религиозно и културно, а и в революционно средище. В навечерието на Априлското въстание земенския игумен Михаил организирал чета, с която смятал да подкрепи въстанието, за което заплатил с живота си. След Освобождението единственото, което било до¬бавено към манастирската застройка, е малка камбанария в двора до жилищното крило.
Днес Земенския манастир е реставриран и превърнат в музей.

Архитектура и текущо състояние:

Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. Комплексът се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор.

Църквата е най-старата сграда в Земенският манастир, като датира още от 11в. и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. Храмът представлява триапсидна, кръстокуполна (кръст, вписан в квадрат) сграда, с купол, разположен върху висок цилиндричен барабани. Има кубична форма, а стените й са от одялани блокове – бигор. При обновяването на манастира през 19в. църквата се сдобила с директен вход от двора към олтара. Самият олтар представлява масивна каменна плоскост, чийто под е от разноцветни мраморни и каменни парчета.
Стенописите в църквата са от 11 и 14в. и се отнасят към т.нар. народно направление в изкуството на Второто българско царство и не се включват към официалните течения в нашата средновековна стенопис. От създаването на храма единственото оцеляло изображение е на Св. Ана. От по-късните рисунки са запазени ктиторските образи на деспот Деян и жена му Доя, на Св. Иван Рилски, на Св. Климент Охридски, на Св. Йоаким Осоговски и др. Църквата е обявена за национален паметник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Жилищният корпус в Земенския манастир е строен към средата на 19в. и съвместява монашеските килии с огромните одаи за гости. След Освобождението единственото ново, което било до¬бавено към интериора на манастира била малка камбанария в двора до жилищното крило.

Контакти на манастира :

Телефон за връзка: 07741/20 29

Настаняване в манастира:

Засега в Земенския манастир не се предлагат спане и храна, но има планове това да стане в бъдеще.

Интересни места за посещения в района:

В близост до Земенския манастир могат да се видят останки от средновековната крепост Землинград.

източник:http://www.bulgariamonasteries.com

Снимки