Исторически сведения за Блатешница

Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката Грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през късното средновеновие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир /литература:Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с.120 /. На около 3км. югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.

През турското робство Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети включително и на прославения Ильо войвода.

В един не много дълъг период в началото на 19 век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2-3км. една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г. в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жителя.

При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.