Земен чества в събота 40- годишен юбилей от обявяването му за град

Празникът се отбелязва на 9 август, защото на тази дата през 1909г. била открита железопътната гара Земен, възродила района. Общинският съвет в тогавашното село Белово /старото име на Земен/ обявил решение всяка година на този ден да се провежда събор. Традицията е запазена и ежегодно денят на Св. Пантелеймон се превръща във втора Коледа за града,като събира близки и роднини от всички краища на страната и чужбина. Съборът е най-големият и най-популярният в цялата околност. Официално бе открит ремонтираният градски площад, носещ името на италианския инженер Клинка.Чужденецът ръководил строителството на железопътния участък край Земен.Младият, енергичен италианец станал любимец на местните хора.Той пеел български песни, научил се да играе ръченица,включвал се в народните обичаи и традиции,сприятелил се с много българи. За зла участ,загинал при инцидент на строежа. В памет на обичания италианец местните нарекли площада си на негово име и ревниво го бранят и днес. Централното градско пространство е преобразено, разказа заместник-кметът Даниела Владимирова.По думите й площадът е превърнат в градина, а в центъра му е издигната статуя на мома,скачаща от скала. Легенди разказват, че за да не попаднат в плен и робство, жени са се хвърляли от скали в Земенския пролом. Една от тях между Земен и с. Жабляно и сега носи името Момина скала. Днешните жители на Земен се смятат за потомци на траките, живели в древността по земите им. Археолози открили множеството находки от монети, оброчни плочки на тракийски конници, накити , надгробни мраморни плочи , сред които и на дъщерята на тракийския военачалник Мукатралис , оброчна плоча с изображение на тракийската богиня Бендида, антична статуя с образа на божеството Митра и др.Голям брой римски крепости, повечето съградени на трудно достъпни места свидетелстват за активен стопански живот. Няма селище в Земенско, около което да не съществуват останки поне от една крепост, уверяват от местната управа . Много от артефактите са Земен - 4датирани от времето на император Юстиниан I. Някогашното село Белово е споменато в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. ,присъства и в османските данъчни документи. Земенчани са горди с живописния пролом, издълбан от река Струма между планините Земенска, Конявска и Риша. Скалисти зъбери, пещери,каменни пирамиди,карстови извори, отвесни стени векове наред будят възхищение.Легенди разказват, че в тукашните пещери са се подслонили св. Иван Рилски и Крали Марко.Удивен от красотата на пролома, Константин Иречек го сравнил с проход в Залцбургските Алпи. Днес Земенският пролом е атрактивен, но все още неразработен туристически обект, даващ възможност за съчетаване на исторически и екотуризъм. Оттук преминава миграционният път на птиците, описан още от древногръцкия философ Аристотел. Според еколози бързеите на Струма са образували недостъпни скали, които заедно с близката гора създали условия за живот на голям брой видове птици. Сред тях са скалният орел, соколът скитник и бухалът. Земенският пролом е на едно от водещите места в Европа по разнообразие на видове пеперуди, коментира доц..д-р Стоян Бешков – ръководител на отдел „Безгръбначни животни“ в Националния природонаучен музей при БАН. Десетки хиляди туристи посещават всяка година Земенския манастир,който е емблематичен за района. Целият комплекс е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей,а църквата „Св. Йоан Богослов“ е единствената у нас с кубична форма.Светата обител пази уникални стенописи с живи и реалистични образи,като най-старият датира от ХIв. и изобразява Св. Ана. Според експерти ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя са с най-голяма художествена стойност след образите на Калоян и Десислава в Боянската църква. Много от туристите, посещващи Светата обител, търсят хилядолетна загадка в малката църквичка в комплекса. Днес Земен силно е засегнат от демографския срив. Населението наброява 1749 души, в града преобладава дребният бизнес.

източник:gradski.org